= = = = =

помислих си .. ще се отделя като остров и те ще останат като вода и земя зад мен отдалечавайки се аз ще ги мисля за дървета на сушата за големи вперени в мен камъни на отсрещния бряг и ще се отдалечавам дотам че да разбера какво е станало с нас какво направихме за да се повторим за да се повтаря всичко от нея в теб ти си нейната тайнствена стая а на другата сутрин вече ви разделя един океан населен с ледени блокове очи които гледат впрягове от вълни и побеснели китове докато се отдалечавам ще ме мислят за остров който се е откъснал
ще си помислят
----

превръщам в зелена сутрин този следобед,
а не в часове изпълнени с лоши утаечни спомени
и вървя - непознато място, откъдето са минавали моите кръвни
и без да затъна в погледа си надолу просто попивам
всичко живо - това, което не е притежание никому -
от ръцете на бог направено да го усетиш свое,
но без да можеш да го обгърнеш, ламтиш и прикриваш


грешиш, ако си мислиш, че съм способна да изтръгвам


***

мълча
не те укорявам
тази вечер всеки е сам
всеки е завоевание на нощта
затова ти прощавам

*
девственост -
обет за мълчание
обещавам да се премълча
доколкото мога,
но с толкова прозрачни идеи
живея, че не знам
дали нещо би им попречило
да се слеят
някой?
ако се осмели
да се противопоставя?
непосилно е
ще бъда усърдна
в постоянното разминаване
какво криеш? - попитах се
имената, посоките?!
по-скоро надбягвам
лъжата в себе си
и това състезание е обречено
и тази победа се състои
в насилствена преходност
потърсен и намерен мрак
утешение за въпросите
утешение за живота
и полувремето,
което го стопира пред смъртта

суеверията са опасни
с тежестта на повярвал
пропадането е по-лесно
дори безгрижието е самубийство
съвсем равносилно на безразличието
Бездушието се люби с Наивността
тайно?
не съвсем
любовта и истината
са химен
осъден на разкъсване

но възможно ли е да останеш мълчалив...