игра на сенки. непознат.

думи: света става все по-интересно място,а аз така и не намирам своето кътче в него.общото настроение расте и зная за хора,щастливи заради лятото,заради другите хора,заради движението...заради дишането,а моето щастие и днес изчуквам с чука и длетото.не съм остарял и не съм оглупял,макар че не го твърдя категорично. вероятно се поуморих. усещам у мен топлина,която сама по себе си може да бъде щастие.но е странно това чувство да съществува самоцелно.и ако го дам в метафоричен вид,ще изглежда така: батерия от волт и нещо,заредена но не умееща да отдели от себеси заряд,предполага че с правилните кабели ще успее. ако нищо не си разбрал,проблема е най-вероятно в това,че на мен винаги ми е адски трудно да намирам правилния изказ,за едно душевно състояние. след: 27 г. живеене, 17 г. учене, 16 г. тютюнопушене, 5 г. работа, 6 м. казарма, 2 срещи с пълното щастие, 2 разминавания с пълното щастие, нощи на полет, нощи на пилеене, нощи на падение, дни на егоизъм, бутилки и чаши в мрака, образи от мрака, самотни заспивания, виновни пробуждания, отегчение и възхита, любови и едноактови пиеси, купчини некачествена поезия, музика и джаз, самоотрицание и нарцисизъм, настоящето отвращение от алкохола, /нищо не ми е взело толкова много,колкото алкохола/ флиртовете с умирането, флиртовете с жени които не обичам и с жени които не ме понасят, страх, смях. след загубата на единствения човек имащ жизнено значение за мен-Марияна. и преди: края на дългия ми /моля се/ живот и началото на дългата ми смърт, раждането /моля се/ на моето дете, намирането /моля се/ на жизнено значение, n-години работа, n-години тютюнопушене, музика и /моля се/ джаз, страх, смях, и преди качествената /моля се/ поезия, аз разполагам единствено със сърце за изтръгване, и надеждата че Тя най-сетне е щастлива.

Shadowplay