тази маска ми пасва
в нея се блъскат
критики и посоки
за нея говорят
безлични и философи
за нея за нея е всичко
което постигам
за да се оширява
над стесненото себе си
да го пази
на цената, с която се
влиза в
фалшивия театър
забрава - това е марката
на очилата ми
черен - такъв е цветът
на стъклата
стъклопамет
черносън
светотатство в мислите
без думи
всички са равни
но с думите
маските се увеличават
плашещо
себе си натежава
понякога



.
откровения
за които чувствам
виновност
които искам да върна
каквито бяха
преглътнати
усамотени
безлични
вътре в тялото ми
обезцветени
от сливането
с душата
замрели
заради самотата
откровения
които можеха
да бъдат мои сенки
тъмни мои портрети
зида на високата кула
от която не трябваше
не, не трябваше да ги спускам
до тебе...

като всички вълни
не би ли си тръгнал
от бреговете ми

или...?