===========

Чувствам това намерение е мъртво вълнение
Което за да върне телата обратно убива ги
Заслепение като от морска нощна вода
Навлязла в очите като пръсти на водорасли
Говорещи истината на своя ясен и миризлив език
Език който с теб не говорехме двамата
Бе този който ни посочи в раздялата
А не в помирението и не хармоника, а моя глас бе това
Обяснение, и не пианото ти не свиреше на него
Аз ти се сърдех, че ти не докосна клавишите
И те отдадох на своето недоумение, на своето невъзможно желание
Безпрецедентно в яснотата на твоите тежести и съждения
Чувствам намерението си като пристъп
На внезапно стеснение, тялото, което отбягва прегръдки
И се отдава на скривалища закъснения тихи сигнали
За вездесъщата смъртност, понякога ти разказвах за нея,
Понякога ти загатвах части от мене, но не продължавах
Мълком изреченията ми си търсеха заключение извън тебе
Извън споделянето на хармонични сигнали от една и съща антена
Бих имала значение, ако не бях последна в твоите сношения
С хора, действия и предмети, аз бях просто определение,
Алгоритъм, в който търсиш решение, но само понякога
И това мъртво вълнение сега ме отвежда от тебе
Един труп е ръката ми, която те бе докосвала в тъмното
Сред плюшените седалки, тон на кавал виолончело фагот
За последен път те докосвах ръката ти бе влажна и топла
Усещах дишането ти остро сякаш взимаше въздух от моите
тесни гърди и плиткото вдишване ти попречи да поговориш със мен
Вината средата разбирам те не те разбирам не не сега не така исках
Да се взема обратно от тебе а сега...сега е вълнението
Сега е водата заляла последните ми думи към тебе
Колко безсилно нещо е времето...колко дълго обичах без обяснение.