Wednesday, June 28

Понякога крещиш
Наум си ти крещиш,
Но никой теб не чува,
Когато си лежиш,
А времето е глухо
А ти си тих щурец
Приседнал на прозореца
И искаш малка свещ
Да топли на гласеца ти

Когато стих
Откъсне се от дъното
Но никой не го види
И никой не послуша
Тогава ти стоиш
По гръб в тревата мека
Отслабен да крещиш
Забравил си гласеца

Понякога мълчиш,
А никой не те чува
Навън се ражда стих
Но блъска се в стъклото
Затворили са там прозорците
Сърцето на щуреца
Се е пръснало...
Понякога е миг...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO