пита се
чайката
с поглед
който търси
следите ти
в танца
над времето
е летенето
е твоето търсене
толкова ли високо
че е всичко безредие
че съм без глас
тук
в
дъното
на
чашата
всъщност
отпивам очаквайки Те
друг някой?...
слагам още чаши на масата
/ / /
ще ме имаш ли
под това нощно небе
изпълнено с чайки и песен ту плач
ту звук от пиано фаготи и флейта
някъде толкова близо
началото е морето
надморска височина
ще стигнеш ли бреговете ми
ориентири
пиесата е още така недовършена
в дъното на чашата се е утаила звезда
лежи в солта на моето лято - тялото ми
облизвай пясъците ми студени - до затопляне
напивай ме до веселост и песен
разказвай ми и тъжните си заливи
завличай ме навътре
събличай ме,
развиделява
ще чакам образа Ти ...
ще вярвам, че си близо
кристална течност е доверието,
което съм отпила...
Ти ли бе?
Импулсно ли, технично?...
/ / /
ветровити картини
усмихвам се
повей
нали твоят дъх
е претворил
сезоните
нали в този вятър
са думите
нали това е песента
която научихме
загадъчно е
пееш наум
пълнотата на тази лудост
ме рисува
и няма точно копие
защото онова
което пилee
ни и събира
никога
същотото
и винаги в нас
вдъхновение
усмихвам се
повей
нали твоят дъх
е претворил
сезоните
нали в този вятър
са думите
нали това е песента
която научихме
загадъчно е
пееш наум
пълнотата на тази лудост
ме рисува
и няма точно копие
защото онова
което пилee
ни и събира
никога
същотото
и винаги в нас
вдъхновение
