-----

нищо не ме заличава така
както липсата на свидетел
липсата на ръка
течението във вените
виещи се еднопосочно
сърцето е стоп
сърцето е стоп и този път


говоря за да ти напомня име
говоря ти
ти ще забравиш това име
това име сега
не би имало значение преди
нито след
нито след мен ще имам
значение
знак вени течения
без свидетел
с топла нараняваща ръка

а така ми се иска
нещо ранимо не видимо
нещо с болки по себе си
нелечимо и заразено
от мен вече
някога
сам себе си заразил
който не знае ни име ни време
който още лети по този същия начин

нищо нищо нищо като сън
не е сега
съновидение на чаршаф
толкова бял, че не вярва
в цветовете смята ги за контрасти
обезличаващи и несговорни
палитрата която не умее хармония
нещо което не говори а се доказва
е опасно за тебе
е мене

а как липсвам
в нещо ранимо и истинско

глупаво ли ти се струва
всичко това в усмивката ми.
може.

нищо не ни изговаря така
както тая мисъл прелиства луната
и тя се пречупва на две три светлини
над пустини градове гори и спящи очи
колко е тихо сега

мъжки глас
който мълчи
мъжка ръка
която спи върху дланта
на другата си ръка

нищо не ме изгаря така
както тялото ми в чаршафа
самотен мъж вече сам себе си не познава
той се отдава винаги на другите след мен
той никога не се надява
и не е мен.
и не съм аз сега

и в тази агония му благодаря
за всичко несторено
за преднамереното ми тръгване
към страната на ветровете
и ромоните
към неподвижната среда
която ще разбия с поглед
една луна се пречупва в тялото ми