стаен ужас

дискретен
тих ужас
стоварени
дървени
въглища
надежди
за обикновените хора
топлина
за студената зима
припалки
за измръзнали
избързали
нарамени
до грохналост
човеци
спотаили
страховете си
и разгърнали
радостта от живота
като покривка с трохи
а в нас
се трупа
като първи снежец
някакъв ужас
някаква сила
сипе крясък и шепот
език гърло немощ
немеем насилваме
изговаряме
своите пропасти
там изхвърляме
цялата тежест
върху крилете си
я понасяме
в посока
към пъкъла
вътрешен дом
на всяка
мистична наука
вътрешен свят
на всяко
жестоко дете
несъумяло
да даде нежността си
на своята майка,
на своето куче,
на своя приятел
ненамерило
тази играчка
която
единствено
стопля сърцето му
стихнал ужас
спящ под леглото
зашит с дрехите
като струята от чешмата
с която си миеш лицето
и се ослепяваш
за една стотна
от световното време
което направо
би те разкъсало
ако знаеше
че правиш това
да избистриш погледа
да се откъснеш
от ужаса
унеса
присърце
взимаме
приливно
ни го взимат
ужаса
унеса
любовта
зад стената
на съществуването
е скрита
друга стена
разбий ме
и ми дай
мира
и ми дай
свят
в който
те има
поне за малко
но да те има
без стаеност
без ужас
стихия
не унес