ниско в дъното е тази самота
за която толкова рядко
проговарям
всички сме самотни
но вече отпивам
със сламка
понеже нямам сили
да вдигна чашата
на дъното
отражението ми
в него очите ми са черни
развличам се паря се
правя си нов ден нов чай
ново кафе
премълчавам
защото всички премълчават
издълбавам пръстите си
и ги правя раними
понеже не искам
да се успокоявам със заздравели
рани
понеже
не искам
самотата ми да закърнява
като загрубяла кожа
като заличен белег
не.
няма да го направя
на дъното аз все пак
виждам себе си