Има светлина в страниците, не само защото са празни

Бялото отражение – белите кръгчета сутринта, след като съм притискала затворените си очи в рамото ти

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света” – казах ти...и разбрах как този сън е свършил преди хиляди години и утрини

Как не съм заспивала

Безброй събуждания свидетели възпалени клепачи

Разгърни се в самотата ми до крайност

Искам да стана пушач от устните ти

Да бъда будна без да съм уморена

Или да се уморявам заедно с теб

Не постоянно

Не често

Не завинаги

Уча се да мечтая сега

Уча се да обгръщам мига с двете си ръце като шия и да го изпивам като целувка

Вали от толкова време

Мислил ли си за полета на думите

Затова как се впускат да склопят или отворят очите ни

Искам да ти разказвам истории далеч далеч на хиляди мили от реалността

Пространство затова, което остава недоизказано

Ръкописите остават в теб

Понеже не оставям живи частици от себе си

Отсега всичко, което ще ти напомня за мен ще можеш да оглеждаш в шепите си

Докосването – това е най-съвършена форма римуване

С думи, ако искам да те погаля ще ми е трудно

Аз не те познавам

А сякаш пак помня

Леглото с телесна температура

Усмивката ти сутрин

Красиво, защото е несигурно

Защото танцуваме само мислено

И тоя ритъм наистина ръководи нещо

По –голямо от мисълта

И по-сложно от едно единствено чувство

Знаеш.