monolake - static

анемия хладно ръце настръхнала е завива се ляга очите обръщат се в топлите дупки топли гробища за сънища за случаи за които да си затвориш очите в две димящи очернени ниви
разорани мисли искат дъжд но е сухо студено горещо е само лъжливото й усещане лъжливият й допир жена самотна с блуса който се носи в стаята тъмна като в казан с черешов сироп току що разбъркан гъст нов в който се давят езици желаещи и бездомни едно влажно сърце ври в гърдите набъбват часовете му за да се свършат кафето помага кафето по много помага помага помага все така стои затворените прозорци канят нощта пъдят дните и пак всичко това дължи страшно много на часовете разликата в кожата й се увеличава белотата бяло лице бяла шия бял скършен смисъл плът плът плиска се по ръбовете и избелява в кръвта избелява винаги челото потъва навътре главата се стяга призлява пристяга ровейки вричайки се тя ляга ляга ляга иска да се раздвижи да спре трепета тропота трип на война срещу литературната история срещу видовете критика срещу видовете писане на независимо какво само да е зависимо
тежи й участта тровители мърша несвяст сън допреди този свят беше красива потайна и умна сега е само стон пресипнал и огорчен досега само това това е само това