Wednesday, August 16

хм


пожелая ли те
то е заоблачаване
ароматни мокри кипариси
са тези които създават
алеи без граници
зелени покрити с листа
пътеки
към теб
към моето жадно съзнание

пожелая ли те
ти ставаш на облак
огромен и носещ се
бавно целуваш небето
по пътя си
мислиш за мен
разпръснати пърхащи
птици
ти напомнят моите мигли
напомням ли ти
нещо което ще се
докосне като изгаряне
до лицето ти
жена
която e присъствала в мислите
но никога не си можел
да я докоснеш


когато те пожелая
слънцето търси отмора
в клетката на сърцето ми
и тя се разбива
на хиляди малки сънища
които между нас
са изчезнали
които появят ли се
ще се самоизтрият
като памет и време

за да останем само ние

когато те пожелая

дъждовно тялото ти облива
моите крехки мембрани и клетки
и те сякаш завират
и сякаш вече
не искат да се укриват
зад моите нарисувани с туш
телесни предели

аз се отделям -
земята вече не е привличане
остава
само това желание
което те прави
дъжд и ухание
което
е облак

крилете ми са съвсем прозрачни и меки
крилете ми са новородени

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO