откъсни се от мен
не се впивай повече

това ходене по петите
обезличава самото ти стъпване
преследвачо

обясних ти веднъж
че ще трябва да ме обикнеш
понеже съм твоето огорчение
като дете на мъката
което ти се роди
преди да познаваш
истинското нещастие
преди да те докосне образът му
несподелена кръв
може би
макар и същата
тя тече в теб
не и в мене
във вените тя
само се утаява
и аз не усещам живота
и аз се изпивам сама

.
може би ...
грешиш като ме мислиш
за толкова самовлюбена
може би дълго съм
мразила в тъмното
болестта на душата си
и сама съм опитвала
да я лекувам

може би никога
не си подозирал
че ще реша
да счупя гласа си на две
и да изписвам
това което не казвам
с йероглифи нежност ярост
обезверение

почети една от своите
исторически книги
срещни се с поредния преуспял
после пак и пак и пак
отречи се от мен

наречи леност този порок
на плътта и сърцето ми

аз стоя в стотиците
парализирани мигове
ти стоиш сто крачки напред
без да мръднеш и стъпка
напред към мен
без да си ме докоснал
но не се сърдя

само ти се разочароваш
от своите собствени
въжделения

неправилна съм
родена като изключение

крехкостта ми се чупи
от упреци

а може би време е
да спреш да се вкопчваш във мене
защото не си очаквал
моите думи да са твое падение
...
защото не си го допускал