сандалите на нощта са безшумни
сянката ми е любовница на всички улици
в които се докосне
уличните фенери са ревниви мъже
забити в земята на своите жени
със светлина която само влудява
умиращи пеперуди
които не виждат момичето дето минава
и падат върху косите й
нося останки от минали думи
нося ги винаги в себе си
не за пред теб
понеже съм слабоумна
не се опитвам да ги покажа
още не знам, че съм рана, която ще ти бъде
напомняна
аз съм твърде стар кадър
изрежи ме може би
изрежи
ще ти олекне
ще ти се върне образа ми
какъвто е бил и ще искаш да ме прегърнеш
сега спя сама
повече
сега ме изрежи
сега докато съм сама
после не отрязвай от мен
сама ще съм ножица
сама ще съм лист
сама ще изострям
тялото
сега то е меко
окъпано в млякото на нечия мисъл
някой който мисли с кожата си
е някой който върви сам
без посока и дом
като мен
едва ли
не като мен
някой друг
който мисли с кожата си
и заспива в млякото
на мислите ми
посред нощ
мисля за дървото отвън
дали си мисли за него
преди да заспи
дали дървото си мисли за него
докато заспива
и други
но всичко още не се е превърнало в сън
затова си го позволявам
тихото ми прибиране
не съм приют
за теб
нямам
топлина
в
триъгълника
лъжеш се
че ме
гонят
животни от камък
освен ако ти не си това
стадо
което ме вижда
и ме подминава
което би ме убило
ако бягаше
би минало през мен
ако бе гонено
ако бе заплашено
затова си го позволявам
тихото ми прибиране
не съм приют
за теб
нямам
топлина
в
триъгълника
лъжеш се
че ме
гонят
животни от камък
освен ако ти не си това
стадо
което ме вижда
и ме подминава
което би ме убило
ако бягаше
би минало през мен
ако бе гонено
ако бе заплашено
камъните са далеч по-деликатно нещо
за да го свързват с мен
аз съм просто силует тази нощ
а и всички останали
аз съм гръб в тъмното
и въздишка на непозната
която разпознава гласове гъдели облаци пратени
просто ми е приятно
да се прибирам в часове
противоречащи на времето през деня
да приятно й е
на обратната страна
помилвай лицето й с ръка
недей да я изпращаш дълго
опитай я докато я има
зад ъгъла свършва света
помисли за това когато си мислиш, че се прибираш
помислете за това вълци и бездомни, музиканти, поети, вълшебници
помислете за това дъждове, облаци, секунди нетрайни в ръцете ми
и една сянка ще се люби с улиците
през цялата нощ
на крилете на сънищата ви
за да го свързват с мен
аз съм просто силует тази нощ
а и всички останали
аз съм гръб в тъмното
и въздишка на непозната
която разпознава гласове гъдели облаци пратени
просто ми е приятно
да се прибирам в часове
противоречащи на времето през деня
да приятно й е
на обратната страна
помилвай лицето й с ръка
недей да я изпращаш дълго
опитай я докато я има
зад ъгъла свършва света
помисли за това когато си мислиш, че се прибираш
помислете за това вълци и бездомни, музиканти, поети, вълшебници
помислете за това дъждове, облаци, секунди нетрайни в ръцете ми
и една сянка ще се люби с улиците
през цялата нощ
на крилете на сънищата ви
