между книгите
в купища листи
непотребни записки
важни и непрочетени
един лист с лудия почерк
и дата
далечна
направо сякаш там
от мъглата
припомня
старите думи
стария восък
запечатал ума ми
изведнъж се разпука
здравей мъртъв спомен
колко красиво лекуваш
умората
от това сегашно полусбъднато време
какво ми припомнят отдалечените ти
протегнати пръсти
здравей първа дума
довиждане послеслов
мъглата вече разсеяна
донесе болка в главата
"все така продължавам да те сънувам"
заглъхва и праща студеното септемврийско слънце