маска за двама

ръмжа в лицето си
огледалото ме посочва
в гора от сенки

огледалото сочи себе си
а аз виждам образ
който не си спомням

опасявам се
че това съм аз
срещам се след години
на улицата

ходя боса
валяло е
земята е топла
от пръски на лято
което си взема сбогом
с мен

*

не познавам никого

ничие его
не ми е отивало толкова
колкото това което показвам
пред себе си

*
колко е студено извън

правя карта
на студените океани

множат се
като езера
изкуствени езера
 в очите ми

*

маска за двама

сядаме
и отпиваме
той от моята
аз от неговата чаша

очакваме да стане различно
но питието е толкова старо
тръпчиво и силно
че аз пропадам
в спомена
а той притваря прозорците
заради хладния полъх

*
есента идва
забулена
в охра и повехнали орхидеи

никога не съм носила пръстени
никога не ми подарявай
не ме затваряй никога повече

*

нападам се
крия се
и се хващам в клопката
пристягам примката около китките
и наблюдавам изпиването на цветовете

реката престава да си прокарва път
кръвта е мълчалива
кръвта ми
не е моята

*

виждам се как приближавам
с движение на котка
и поглед на граблива птица

птиците мъже ли са
птиците които ловуват
мъже ли сме?

*

винаги ми е студено
колкото и да се обличам в теб
маската ми
варосана в бяло
всяка моя бръчица
е драскотина от дума

какво ще правим
кажи ми
какво бихме правили
без ноктите на това огледало
да проглеждат
единствено
щом се забият в тялото

съобщават ни
че това е болест
преглеждат ни
за да си мислим
че се лекуваме
а всъщност
всичко това е съновидение
като край на филм
като начало на ден
като път без знак
като зима без сняг
като мен без теб
бяло петно в родилни мъки

*

нападам се
надявам се
да се поваля
най-сетне

тази маска
е тясна
за двама ни