`

мина по ивицата на паметта
и се преля в океана
заобиколен от ръбовете на чаша

`

едно хвърчило се загуби с вятъра
заваля
и ти си помисли
че аз още те чакам
със свит чадър
под онзи бук
в края на всички алеи

`

пясъка погълна
следите от неудобните ти обувки
на другия край на света
аз се събух и потънах

`

хвърчилото плаваше в мътния шадраван
а едно дете си играеше със сервиза за чай и чупеше
представите ми крехки като порцеланови чинийки

`

пълен с абсент
този абсурд ни подмина

`

ти си помисли
че ме няма мен
и не те чакам

`

аз бях сигурна
този бук в края на алеята
е отдавна откършен
от бурята

`

а вятъра утихваше
между световете
а океаните разпределяха
сърцата ни
и пясъците все така
лакомо лапаха

`

миналото ли?
да се разходим по бреговете на станалото
така или иначе
ни няма заедно