родилните болки са още една смърт - тя е до мен,
белите листи са моето тяло сега,
което диша светлина от един отвор и вдъхва живот...
как боли само. и колко е хубаво



преди да ти кажа лека нощ...
бих те помолила...в цветовете си бих те помолила
дай мекота на синьото ми, толкова тежи понякога...
дай ми меката си длан, макар да е безсмислено, дори да не е нежна привечер
по калдаръмената улица...
дори и никъде да не отиваме заедно, дори да вървим от край до край и обратно - винаги...
почти плаче част от мен, защото ти отмиваш скръбта с нещо, което недоизмислено е по-красиво и от най-естествените неща...
пулираното старо радио Опера и джаз вечер в синята стая на селската къща
поляната с щъркелите, събирането на тленни останки по ливадата - от светкавиците
разбили се...разпадналите се светлини са говорили някога
с небето и мен и сме падали заедно сякаш...
приспивам Мираж в белите си поли и й пея нещо...сумтя нещо, аз така пея, аз просто изплаквам...и се усмихвам, и вярвам в начумереното парче луна
от вътрешната страна на сърцето си...
колко много искам да ти кажа лека нощ, алено цвете
мрачно-топъл мак
колко много искам да ме чуеш...
лека нощ лека нощ