Tuesday, October 10



залавяш ли сивотата на тези улици
в зеленото на окото си
вталяваш ли се в усмивката на непознато момиче
усмихваш ли се на нрава му без да го учиш и без да обичаш

подминаваш ли се
в картината на улицата - свързана от шумове и звуци без връзка
накъсана в пресечки униние и усмивки и вледеняване на мотивите
за твоето бързане или твоето нехайство - крачейки, когато се спъваш
в праговете на хората, в праговете на идеите за деня
възприятията - изпий ги като мен, изпий ме сякаш си имал нужда
от нещо топло за гърлото...
възприятията сега са само трептения
мелодията е важна и това че танцуваме
дали в този танц се разминаваме или умишлено следваме ритъма
движението ни между врати, светофари и хора - замислено ли е
сблъсъка със умората и тежестта във челото - думи в мъглата, защото не сме посмели...

тихо заглъхват дните в диханията ни насън в бълнуванията ни за нещо
тленно в което да се докоснем с желание, с будността непреодолима
и отблъскваща - примирими ли сме с всичко това, че така се стараем
да вървим по сивото на дългата улица и сами себе си да не знаем
да се скъсяваме, да се ругаем, да изпълняваме, докато траем цялата суета
гръмката суета, суетата предразсъдък на користното ни време,
користни са църковните камбани със своята точност,
користни са и посоките...
завий от сивия път, отклони се в зеленото минало някъде далеч зад града,
крепостта, в мекия пристъп на зелени и почервенели треви и листа
говори без задръжки, пей без глас, отваряй и затваряй очи и дишай въздуха
издишай...тази лепкава сивота, полазила в дълбокото на зениците
виждаш ли как в зеленото се прокрадва топлата светлинка,
червено-оранжев отблясък...наливаш се цял с светлина и се понасяш...

и какво значение има сивото...

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO