няма нищо по-болезнено
от никненето на въпросите
растат твърдо и раздробяващо
растат строго навътре
да обезсмислят причините
между нас е пясъчна ивица
"все едно ми е"
гледам се през стената на тялото ти
и се виждам охлузена разпокъсана
вече виждам какво ще се случи
както винаги аз те познавам
още преди изобщо да те е имало
както никога
се самосбъдвам
в нереалната заедност
взривявам се и на мое място
много над твоето име
се появявам
все по-необозрима
но вече пораждаща несъгласие
мъчно ми е затова
което виждам като кръв по стените
това са красиви картини
това са талантливо отсечени мисли
картината до която
трябва да стигнем
е толкова лесна
само частите на пъзела
са непосилно тежки
или пък пръстите ми
или пък пръстите ти