Tuesday, October 31


прозирам в ребрата ти
слепена от мокри листа
задушливи аромати
 ти си на
свободната
граница
в
страната
която
ме
дели
от петите ти
аз стъпвам накриво
и изпадаш от мислите ми

кажи ми
не си ли
марионетка
на илюзията

кажи ми

научи ме на някакъв фокус
който ни прави
затворени и неумели

прозирам те
в ребрата ти
между
празнотите
счупено
и
скрепено

кажи ми
не си ли
игра на думи

или
си
животинското ми мълчание

меланхолията е само дреха
която се свлича първа

втори въпрос

влечение
мимолетност
възбуда
очакването

то е по-силно
от теб
от появата ти
от изчезването

разбираш ли
колко красив те прави
необяснимото
когато
всъщност
те няма
или пък
не те е имало
или пък
мен
мен
отговарям

зейнали
пръсти
затворената
мекота
на устните

лунното
ти желание

звездите са зърна
всички звезди
цялата суета
на целувката ни
зависи
от един залез
от една посока
от един сън
след който
сме се събудили
любов моя

преди
не говорех на теб
аз съм луда

прозирам я
в очите
в косите
в деликатните
люспи
с които
къпе
бедрата си

грубостта
й познавам
как подрязва
как разчленява дните
и се втрива
в нощта
като тъмна пяна
по устата
на жестоко
животно
което
пие
жадно
от реката
на налудничаво съждение
и не съзнава
че разума
се изяжда по-бавно
от едно сърце
но това
съвсем не е важно
когато си гладен

обич моя
моят звяр
е гладен
не го пускай
в твоя дом
в твоето легло
в твоя ден
насън е сам
и вие
през пръстите ми
вие през погледа ми
забит в точката
на стената

денем
тази точка
просто я няма
не й вярвай

аз я прозирам.
аз зная.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO