в мрачния облачен късен следобед
стоим с двамата
дима от цигарите им е самата вечност
която поема нагоре
и се стеле като ниска мъгла
и изчезва, така както времето
изпарено и вдишано жадно през филтъра

а после мълчанието

стоим с двамата и изпушваме
своето разпадане до разлагане
на материята на часовете
по мрачен облачен начин
продължават следобед и вечер