плашливи дървета
многостранчивия вятър
не може да пита
чупи вратите
и огъва предположенията ми
оставям всеки без име
и не гледам вече лицата
прегърбеност и самозащита
развинтеното ми въображение
е измислило безплатните съобщения в нета
затова постоянно питам
да се уверя дали все пак пристигат
...

чудя се днес с тази болка...
не може ли да е птица на рамото ми
и да разбира, когато й казвам -
" махни се
там на онова дърво ти е мястото"

слънцето е лъжец
пак се показва
оцветява бодлите
и рехавите треви
с еднаква пестеливост
към всички и всичко

равноденствието не ми действа
равнопоставеност-та също

стоя си вкъщи
горчивина лепкавост на клепките лепящи се настроения
различните ми пръсти днес изтъняват в едно плавно докосване
чух гласа му сред шума шумата разстоянието което твори
най-различни вредни навици и те кара да отвикваш от себе си
изпращам мисълта си
целуваме се на товарна гара
опаковала съм я здраво
с най-различни на цвят кончета
кое от кое по-шарено
има ли смисъл
пита ме малкия влак на любовта
тръгвай
винаги ще се намери
...
тръгни
и ще ме намериш

.
този влак е само с два вагона
единият винаги спален
любовта със цялата й непредсказуемост
винаги прави предвидливи ходове
за разлика
от мен
от нас
такива каквито мислим че сме

тогава есента говори на странен език
а аз й правя признанието, че никога няма да запомня
реда на спреженията
напомням й че имаме нови прозорци
без завеси и щори
затова гледам отвътре
и си мисля, че виждам повече

макар да не е вярно
това ми носи горчиво щастие
ново горчиво кафе предвожда тръпката болестта порива

аз ти се усмихвам по телефона
радвам се, че не чуваш наум какви ги говоря
радвам се, когато не ме прочитат в този момент
защото той вече отмина плавателно листопадно
моментите...и техния непостоянен характер.