Wednesday, November 8

едноокият котарак Мрак
завива зад ъгъла
премества изсъхналото листо
от пътя си преди да го е подушил
"есента свърши" - помисли си той
и смръкна навътре
после кихна отвърна с "ххх" на другите котки
и се промъкна през отворения прозорец
погали скута на едно забравено момиче
отърка добре лапи в краката на стола и се измъкна навън
навън е убежище? докога?
в дългите дни
едноокият котарак
не виждаше много смисъл

Нощта под завивките ми
беше топлина отвътре за котаракът с името Мрак
обичах го по особен начин
понеже само той съзнаваше моето съществуване
и никога не ме попита
защо му отнех
едното око
половината светлина
и лявата страна на нещата
както и да е
Едноокият Котарак Мрак
е най-добрият приятел
който съм имала
разхожда се около тялото ми докато спя
цяла нощ небе са му моите завивки
малки и преодолими препятствия
са коленете лактите и лицето

не се сърдя когато подрасква
лицето ми
мисля че така той рисува
умело раните
които аз самата
не ще съумея да си направя

-
Едноокият Котарак Мрак се събуди между краката й
Облиза един от ноктите си и промърка доволно
после излезе през отворения прозорец
и го отнесе Пощенската кола
Но това е добре
защото той
просто никога
не е съществувал
в лявата част на пътя.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO