много преди копнежа

малко преди върха
спирам с пръст
една капчица
търкулнала се
по стъклената планина

сега
аз като лед залепвам
заразявам студено
примамвам до бяло
и осмъртявам

всичко тук е красиво
за тези които не се надяват

всичко там
е просто застой пред промяна
и е ясно
като закон и признак

капчицата
е по-силна
от най-мощната водна струя
побира
естеството и разума
в най-прозрачното проявление
на своята форма
едва докосвам
а вече ставам несамостойна
лиричен отломък от думи
които нямат никакъв смисъл
извън преградените дворци на Представите
съюзени и заобиколени
те кроят своето грозно разпадане

харесва ми
нещата да се рушат изящно

да душиш красивата Маделин със воал
после да спиш гол върху полите й

Да му родиш дете
и да си тръгнеш
ти не си жена
ти си поредния скитник
който обхожда неземни повърхности
говори със птици
и знае само една история
понеже всеки ден
е с различен спътник

------

загубих картината

---

поглъщаща врата
легло като сфера
завъртам съня
и съм в ръцете му
после той казва
как не знае дали иска
никой не знае дали иска
всеки познава
странната сянка
която никога не се е усмихвала
Желанието
което убива
не само твойта любима
...
няма друга врата
вратата винаги е една и съща
навън или навътре
вчера и днес днес и вчера
черно-бял кадър единомислие
после цветовете разбъркват
очите
в коварна илюзия
и предвещават сезони
може би някаква нова мода
или пък безсърдечна палитра ...
безцветно е.

ще си говоря
с много р и много м и много нннннн
навсякъде
ме гледат картини
отрицаващи картини
двама седнали до прозорец
не гледат през прозореца
какво правят двамата
един срещу друг
и кой гледа нас
през този прозорец
в случай че ни е рисувал
някой луд
аз го разбирам
аз разбирам дърветата
които виждам
защото те ми помагат
да виждам през хората

това е много хубаво
и никаква рамка
не е способна
да побере тази картина
която никога няма да е притежание
никому

никой е хубав човек
малко замислен
разговорлив като бук
и ароматен като тъкмо разрязан плод

***
тъмно разресаните коси на красивата Не
която отказва на всеки
сега целува ветровете от запад
и изпраща доскоро втъкнатия бял мак
в ръцете на своя беден любим
който не се сети да я попита

той е щастлив сега
сам със своя бял мак
Не заспива с прибрана коса
Не не умее. не умее да събужда доверие.