сънувах

сънувах, че изкачвам улица...по стръмностите й лежеше отсечено дърво,
още с живите си зелени листа и дъхави клони...
вървях напред, трябваше да те видя...
после намръщен ти ми каза нещо, след което не ми остана друго освен да изляза
пред сградата на раздора (сива на цвят) имаше спирка
тогава седнах и гледах в обувките си, а в ръката държах черна кутийка
чаках автобуса, когато видях, че ти също застана на спирката
и ме погледна с периферно зрение...
сигурно много ти се е искало да се обърнеш към мен наистина
но не го направи
автобусът дойде и ти ме последва.

това е достатъчно.
знаеш, че е достатъчно.