----------------

мазни синьо-жълти светлини около фенерите
блажна мъгла замъглява прозорците
в ниското на улицата крача
тежкият въздух е студ
тъжния хлад на затворени клепачи
връща дъжд в дъжд се разтваря
до топлина

избистрен поглед
мътен поглед
впива се в мъждиви нощни лампи
тънка мъгла се милва в стъклата
надига се топлина
вътре в мен
студения въздух е сън
въздухът е част от сън
навън студът е само сън
насън въздишам
пробождащ студ в гърдите

---
аз те извиках по-близо
и те питах, защото не виждах в тъмното
- какво има в ръцете ти?
- тиня - отвърна горчиво ти
в тих пристъп се спря вятъра
аз те помолих "по-близо"
- тиня - повтори ти ...
звучеше отчаяно
в тъмното не видях лицето ти
онова разубедено бледо лице
само гласа ти се дърпаше
от примката на въжето
раздираше думите
и те се откъсваха изопачени
"тясно гърло" - каза ти
"пий дълго!" - казах аз
но в разширения кадър
се спуснаха два черни канта
- някой реже - пошепна ти
- ниско долу - извиках аз
спогледахме се...
а после нагоре
над нас минаваше
лилавия ням облак
- докоснати сме! - усмихна се ти
- тиня е това в ръцете ни - промълвих аз