протяжния блясък на улиците
пияни паважи
паважни мозайки
сглобени от стъпки
разбити от погледи

неосветена прилепвам
по белите линии
предначертаните линии

прерисувана сянка
прибира тялото вечер
и то е само утайка
разговор над празната чаша

или пък размисъл е вървежът
или пък критика на стоенето?

не музика, а сигнали -
безжични разговори
уважителното търпение
равно на безответност

неразговорлив събеседник
съкилийници събрани около кръгла маса
изповедност - порядък - инертност

протяжни нежни светлини
по тротоара
и мокри...подгизнало мокри фенери
разпяват листата
развързват езика
на тъмната мисъл
която полита