26

мисъл чернотленна
стенания на мокър мрак
красив отенък в белия сняг
там където Фикция и Реалност
мътят яйцата си заедно

отскубнати от черупката си
насилствено
знаем езика
на писъка
излъгани от стон красив
пропяват сетивата ни
начало черно тяло
поглъща всяка разлика
равно
от раждането
до раждането
рамо до рамо
се люпят въпросите
преждевременно
в белия сняг

синьо отражение
без присъствие

сетне е песен
след която
дар слово
розов гъдел
наивно влюбен
отмъстител
на бял кон
се впуска
кръстосва земята
и ни търси
в снега
толкова еднакъв
докато не опознае
стенанието
мокрия мрак
красивия отенък
предшестващ
раждането
и смъртта