....

но да потанцуваме под звуците и светлините
сред шарени ветропоказатели
под украсените балкони на тесните улици
улици ли като откачени вагони
упоени търсещи път сред мъглата
бавно бавно движение на мисълта
която примамва телата да пожелаят фенера на чувството
това е кръгъл фенер, в който топла течност
лъчи с мека светлина и се промъква навсякъде
къде ли кога ли някога да се пропием във времето
и да го откраднем да го превземем да го изтрием
преди да сме свършили...пиенето
това ще е бесен танц на телата -
разлюлени Земи на Пътеки
кръстосваме погледи улавяме ритъма
разгръщане на бедра и лакти и леки стъпки
и трепети от докосване и нуждата от пресичане
да потанцуваме като на празник знаейки
че е богохулствен пламъка на неведението
и невежеството води до утеха
да потанцуваме по всички поводи
по всички начини да се танцуваме

опипва ни безвремието, но
нещо по-голямо ще ни слее