спъваш ме
падам върху пух и пера
колко меки са коленете ми
разтапят се като захар
в млечния праг на съждението
несетивно обгръщане
а всъщност нищо и никой
заловени от триръкия мрак
прилепени слуха и слепотата
правят смисъл сивочер
повдигаш ме

***


започни да пиеш
мляко пресечено
от моето тяло
да коленете са две
бели дълбочини
две разбити ведра
болезнено заличавам вървежа
и лягам в мекото
подкожно на твоето нищо
то не е наше
докато аз съм ти
и ти мен
триединството мъртвее
на сивочерния фон разтвори устни
погълни ни
огледалце в гърлото ти
заместено възпалено
виждам се в него
и се оглеждам в червеното


***

изпита и белезникава
невинната вина на порива
като никой точно като себе си
опитвам стъкълцата
разложени на съвсем фини
стъклени листи
и се опитвам да те съставя
от белези и черни зрънца
сочно разлива се небето
по колената ми
никой не е това
не мога да те наричам
с никакви имена
въздишам и прибирам обратно
творител на празното
красиво нищо изваяно до дъно
и постигам отново разпадането


***

горчиво
крещенето ти ми струва
живота езика на сладката ми отрова
възникваш и нищо не би могло
да прикрие този писък като следа в небето
дихания отрязък от липса е нещо
което вещае поява
допълване раззинала светлина изневяра
обратно обратно поемам
и притискам лактите си навътре
прищипването на вятъра ме облича
измислена голота пише имена
по стената на времето
няма разпадане
има отброяване на копнежи

http://forums.cjb.net/spoetry-about768-60.html