в другото пространство
ние сме много по-действени
по-чувствителни към промените
там реагираме
говорим рециклираме
там не просто побираме
сеем своето разбиране
с увереността
че тези малки семена
в различно обли форми
ще доведат очакването до края му
защото какво всъщност
оправдава статичността?
копнежите ли?
в другото пространство
на другите песни и другите тежести
ние самите сме по-леки от дрехите си
това води до различие до друга мелодия
друг смисъл на движението
прага на ограничението
който е вече прекрачен
става просто очертание в миналото
в случай че се обръщаме назад
в случай че се обърнем и видим нещо изобщо
***
исках да говоря за твоята анонимност.
за моята любов към анонимния човек,
с който говорим без обръщения
( обръщането към някого;в случай че има към кого да се обърнем)
ние се докосваме в огледалото
застанали един до друг
един в друг бихме били
само по силата на отражението
това е красиво и безсмислено
неосъществимо защото би било твърде опасно знамение
за развоя на човешките отношения
исках да помилвам твоята наивност
и да си поговоря без думи за нея...
анонимния човек - с неговия страх от претенция и превзетост
с неговата тиха тъга сред анонимната тълпа
заслушан в себе си ---
анонимният човек който си създава звуците
и така прави света около себе си
спира болезнената притихналост
спира с мисълта че поставя начало
колко приятно ми е да направим
още малко по-черен чаят
колко по-топло ми е
в твоята неувереност
и в твоята прегръдка
и с твоята анонимна нежност
не, не е толкова превзето
не се тревожи
влюбвам се
