...... .

пррр фффшшшшш
мокри улици ниски прозорци
в тях малки малко трепкащи очи
и искаше ми се
да вмъкна стих
но тътне само тропота
на токчета -
металните им лапички
и звука кок кок
ток ток
ппрррр фххххх шшшш
подминават коли
пълзят тротоари
и от съвсем
ниски прозорчета
на съвсем малки сгради
ги гледат човечета изненадани
дъждовната седмица
безснежния януари
и нейните токчета
които пеят
като войничета пред обсада
кок кок кок кок
остро забий своя метален ток
своя срок живот
от моя беден дом
прибягай до отсрещния завой
и изгуби се с своята малка свита
от ниското прозорче
на незабележимата ни къща
ще те запомнят очичките на моята дъщеря
а после с нея мъничко ще поговорим
как запомняме и после как забравяме
някои незначителни неща