д

Дри се събужда за своето нощно ходене
Диша тежко по калдаръмения баир,
глезените й пукат, косите свистят около ушите
Тя упорито си пее - шептене, скимтене, издишан
сив дим и песента свършва до филтъра
Дри фризира с поглед листата на дърветата
и ги прави да трептят, да докосват най-крехките клони
На върха на улицата изважда от чантата си
оранжева тухличка, слага я на земята и сяда на нея
...гледа известно време небето, пуши седмата за деня
цигара и скрибуца със устни - така котките(непривично послушни) се подават от своите скривалища
наобикалят я и подушват
Дри разглежда опашките им, избира си някоя с тъмно връхче хваща го, а после бързо го пуска
На мига всички котки (все така послушни) се разбягват уплашени и се скриват обратно...коя откъдето се е промушила
Дри изсумтява, облизва горчиви устни, посяга към тухлата и промушва един по един пръстите си в деветте й дупки...Това е нещо като ритуал преди да я прибере на черното дъно между две дръжки
После баира надолу, думите от песента сами излизат от нея и тя диша навън, и се гали в мекия въздух, който не може да й се наслади напълно, понеже тя си измисля, че бърза...
Разрошена с разкопчани каишки на сандалите Дри извървява три прави гладки улици съвсем бавно...
Небето се отваря и се пълни със светлина само за нея, после праща тъмен горчив облак, който се вълнува от интимността си с луната и я прикрива за дълго.
Дри се прибира...Край на нощното ходене; Сън - начало на нова песен