------

рикошет
изстрелвам го в облизаното стъкло
огледално
то се блъсва обратно в гърлото ми
езикът затваря
езикът отваря
езикът си замълчава
точно когато
и заради когото
е невъзможна точност
но си тласък
и аз го разбирам
(помислям)
понечвам да си припомня
но не мога да си поема
"течността между
двата листа
на плеврата"
не мога да си поема
въздух
да си посегна ли
сега или когато
вдишването
ми е останало
като за последно
течността обуславя
вдишване и издишване

суха риторика
сухо слисване
сух отговор
на засъхнало питане
останало по устните ми
и пръстите му
ще ме забършат
като за малко дете
ще се погрижи за мен
и ще ме отведе
на място
с по-чист въздух
ще ми дава да пия
вода и ще опитва
преди мен
дали е твърде студена
и ще измива очите ми
ако се разплача за нищо

думите се влачат
и телата им се окървавяват
думите на арената
нахвърлят се първи
на зверове и нищожества
нахвърлят се цели
в пастта на случая
и ги поглъщат
така още жизнени
топли и разранени
и ги поглъщат така
че да се забравят
сред звъна на железни челюсти

обезопасено време
непобедим звяр
разноглед оръженосец
се спъва в копието
на настървен господар
а после
падането
трае секунда
животът е по-кратък
от този миг
животът
който прекарваш
така несъзнателно
с преоблечени страхове
на арената
или сцената

всичко изчезва
и всичко се появява
огледална врата
с нагорещена брава
стоях пред нея
и мислех
че стрелям

връщала съм всичко
обратно
изблъсквала съм
целия тласък
навътре

рикошет
после
сух спазъм