Александър С. Захариев

***

Човекът с калинка върху
рамото и пръстите
му на звънчета
вътре косата на майка ми
пада на снежинки
по раменете
аз и Освалд ще заминем
със старата кола
под мостове и кули
а реките тези пенливи
същества ще съпровождат
кръвта по пътя ни

Първият ден

моят радостен вик
е въжето опънато
тези струни, които
дебнат своята мелодия
тя предполага че е
свещена -
джазовият въздух в
бара на бляновете
плавната му походка е
съблазняване
танц от тела на котки
по мозъка на сънуващия
сякаш кожата по
тялото му е многоцветна
и от кадифе е
шапката на раменете му


Тревите
пътеки от пролет
минали през пясъчни
замъци в скалите
където е само окото
на господ
синьо и дълбоко





Приех да уча в този
град , където спят
телата на скулпторите
и от гроздов сок
се къпят очите им,
където витае разума
и пияни двойки се
къпят по плажовете,
където нощем е тихо
като в гробница,
за да мога да бродя
с глутницата си чакали
по пътищата

Синът на залеза
е побеснял булдог -
пали и беси
и невинните опорочава
с устните си на монах

Освалд знае всичко
той е безкраен като вселената
също толкова надут , самодоволен
и неучтив

Освалд ми е приятел
моят ангел- хранител
звяр готов да умре
във пропаст,
мълния поразила сетивата ми