Monday, February 26

- ---- ---- - -

тишината е люспеста
когато я обеля
с раздразнение
като кожа
чувам
жизнерадостна музика
усилвам я
тоест
създавам
нова кожа
постепенно
я намалявам
пак лющя
счупени звуци
ридим
който вече сте чували
изненадани са само
стъклата които
потреперват
развълнувани
от вибрациите

рязко
спирам
по пръстите
на тишината
вече има ранички
червени и лигави
оставени от
смучещи сетива
с постоянно
растящи желания

в къщичка от гипс
оцветена с бои
прошепнах една
песен
сега
с миниатюрна пила
стържа стените
и остават бели прашинки

нито следа
от топлия
дъх с който
пеех
последствие
от раната е
липса на белег
спомен за
тих мазохизъм



  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO