---

недоумение - инстинкт от първа инстанция
изглежда спокоен и този следобед
но чувам пчелата която се е прибрала
в ухото му - не за да си почива - не за да спи
безспирна и работлива е задната мисъл

лежи до мен и гледа нагоре
лежи до мен и не слуша какво му говоря
- - -
развързва се сам и дебне периферно погледа ми
- двоумиш ли се нещо питам
- недоумявам - ми отговаря
- безум да се прекръсти на недоум
би било глупаво - засмивам се аз
и премятам крак върху крак
- не ти отива - изсъсква той
а аз прегръщам коляното си и го целувам
- боли го за твоите целувки
- Артрит, замълчи, теб те слушат
единствено старците, защото
пчелите в ушите им са умрели

- без опело?

-какво?

той ме пита
как погребват
хората пчелите
в ушите си
а аз му обясних
че много пръст и съмнение
трябва да се натрупа
до безразличие
и до втръсване
- във всичката тази пръст
не покълват ли
- не, пчелите се друг вид
растенията и пчелите
са като различни по вид
идеи
- и какво им е различното
- нямам идея

той лежи до мен
и мълчанието му
сантиметър по сантиметър
секунда след секунда
се трупа като къртичини
по тялото му

аз се обръщам настрани
и гледам нищото във прозореца

- риголето

- какво?

- това пее пчелата в ухото ми

( проклятието)

- застреляй я

- нямам свободни патрони
само два
един за теб и един за себе си

- ами ако...
след тях
просто не заспим
какво ще правим

- не знам...
ще се превърнем
в тунели
за слепи животни

- алеи за самотни червеи
как ти звучи
чудесно - меланхолично и плъзгаво

- просто посоки

- недоумения
на обезумели