:)

ти си пред мен
аз съм зад теб
представям си
малкото селско автобусче
което ни клатушка
"друс друс конче
конче вихрогонче"
пее жената на детето си
до мене
аз си мисля
за косичките му
как се повдигат
във въздуха
като златисти
стръкчета
с калинки по тях
и фибички
от които
все някоя
ще се изгуби
по пътя към вкъщи

ти си пред мен
от време на време
докосвам гърба ти
случайно
докато се изпускам
от дръжката
на седалката
това не е
одобрително
потупване
не го приемай навътре

представям си
как още не те
познавам
виждам
само врата ти
раменете
в черното яке
ръбовете
на шапката ти
и се облягам
назад
облегнат
по-лесно
е да мечтаеш

размазването
на картини капки комини
в прозореца
дъждеца ситни
и позира на момичето
което фотографира
очите му не са сини
пръстите му са бели
и съсредоточени
на спусъка

облягам буза
в стъклото
и ето че
капките
текат
по лявата
ми страна
но само
външно

когато спрем
ме вижда
едно момче
което си заминава
и вдишва
морски въздух
от солта на моята фантазия

усмихнало ми се е
а аз гледам към теб
стойката ти
главата ти
която се извърта
лениво
наляво-надясно

мотора
шума
на локвите
в
малкият
автобус
звуците
се натрупват
като в малка
латерна
мелодията
е подредена
в ума
на този който
я е задействал

усмихвам се
тогава ти се обръщаш
и ме познаваш