-

зверове спят в пантофките
на бели балерини които мълчат приспивателно
и сънуват че зъзнат на полюса почти голи
стегнати и привързани една към друга
с метални тиранти

бълнуване

акварели вместо прозорци имат
къщите ни от безвкусен сладолед
бели и подредени
в десертни купички
кръгли ръбове
от които не излизаме
но падаме
и си раздираме колената

после сърбеж неспокойство
смъдене бинт спирт търпение

а никой не се интересува защо
зверовете са с болни глезени
и когато трябва да излязат
вън от пантофките
пълзят и пилят нокти в пода
издават ужасни звуци
балерините запушват ушите си
с големи пухени шапки
и пият ледено студена вода
за да не пищят от ужас

когато стъпват на меко петите им
те се страхуват че това е болест
че нямат твърдост и са осакатени
не издържат без мъчителни пируети
и въздържание
и бяла пудра която стопира жестовете
съвършените им леки подскоци
губят своето очарование
стават тежки мудни
сякаш вместо нозе имат красиви лица
и не искат да стъпват по тях
страхът от обезобразяване
времето изтича
либретото е забравено
важен е единствено танцът
единствено
образът който носи движението
и разума
който диктува
след взето решение

зверовете са всъщност
малки зверчета
суеверия болки
не болести не неувереност
страшни резци готови да разкъсат
и най-дълбокото
но недъгави
но незрящи
но очакващи
мига на стряскане
скъсване
на сухожилие
стенание диво

дотогава
сладък сън
в пантофката
на любимите
мълчаливи фигури

неподсладен сладолед
леден подиум
статуетки по кръглите ръбове
и желания
да получиш обратно
разтапянето
кристалчето докоснало слънцето
изчезналото спасително слово

сладко убеждение за присъствие и отсъствие
в едно единствено тяло
музика