*

едни и същи хора ни подаряват ужаса от случайността и
блаженството на случайността
едни и същи хора ни разпознават в мъртвите ни тела и ни дават изкуствен дъх от истинско
състрадание и неволна обич по-силна от ръката на съдбата, но по-грубовата и по-невнимателна от чужденец
в страна с изтънчени нрави...
един и същ е този, за когото благодарих и този, заради когото се изоставям
и тази тежест сега не е нищо друго освен
онази същата лекота, с която сама го създадох,
с която отворих вратата и предложих уюта и мекотата си, топлото лепкаво мляко на тялото