да се озъртат птиците
а да е слънчево
да вее вятъра
а да е тихо

да се шмугвам в тесните улици
да се разминавам с миризми и стени
да си набелязвам хоризонта
да лежи погледа ми в далечината

да нося платове в ръцете ми
тежки платове
или плодове
леки още зелени и твърди
да не бързам

да прииждат облаците
да се събират сенките им
да се озъртат птиците

---

закъсняла присядам на бреговете ти
събувам обуща, отвързвам връзките на шапката, на балтончето,
на престилката, на шията, на извивките и се разнизвам
от себе си като от тънка зелена кука - конче
само конче от мене останало, дълго но тънко
полягам на бреговете ти
но за сънища вече е късно
за заспиване вече е трудно
дори засъхналия пясък по ръката ми
желае пияна влажност
реките не ни поднасят да пием
ако сами не влезем в тях
с ведрата си, с шепите си,
с доверие и недоверие, които все пак да са
по-слаби от желанието