/

сънувах ...
вървим през поля...вървим в зеленина понесли малкото, което ни е останало
тук-таме останали жилищни сгради...от онези олющените, каквито имаше в старите квартали;
бедствието се бе случило на места
вървяхме познати и непознати с раници на раменете - пълни единствено с парцали, в които да се увием докато спим
жужене и напрежение, вървеж...хората, такива каквито са, но лишени от навиците си,
отчуждени..
в същото време вечер всеки търсеше някой, при когото да легне...
инстинкт
самосъхранение/ прочит на тялото от друго тяло


стигнахме до морето
пред едно полу-сринато ресторантче на брега стояха
няколко човека и се смееха...дружески разговор...
морето някак сиво, някак зелено...в нюансите на нещо непознато,
към което сме се стремили и сме достигнали, за да не умрем без цел

влизам в тоалетната на ресторанта
ужасна мизерия...
разкъртени стени и фаянс
на прага седнал старец
омършавял, облечен в долнище на пижама
държи празна пластмасова бутилка и мърда ръката си
нагоре-надолу по нея...
питам го "какво правиш"
а той ми вика
"само да настържа морковите
и ще сложа яденето на печката..."
разбирам, че не знае къде се намира
разбирам дружеските смехове на мъжете отвън са подигравателни
свива ме нещо
поглеждам пак старецът и му казвам
"да ти помогна ли с нещо?"
и разбирам, че нищо...нищичко не знаем
и отговори..не получаваме