///

че живея прекалено .. изкъсо
това ли ти каза
че си връзвам глезена с вълнена прежда
за да не стигна по-далече от кухнята?
това ли ти каза?

знаеше ли, че стената на кухнята заплашва
да се разруши всеки момент
това означава поне двуметрови руини в двора на църквата
с която сме в съседство

хладни погледи на хора облечени в черно
измъчени физиономии на монахини
с малки метлички и още по-малки лопатки
знаеш ли колко са сини очите на монахиня с две заети ръце
знаеш ли студенината с която поддържат температурата
на полюса ...на сърцето си

както и да е

казал ти е че обичам да се обличам в лилаво
в прозрачни поли ли ти каза че се обличам?
е, и ... какво?

и какво ? питам те за краката ми
какво каза за тях
за кое говори най-много
за бедрата нали
за бедрата
....
имах най-красивите колене някога

имах най-красивото някога
всъщност

сега си правя чай от парченца ябълки
и вървя пеш по два километра
до гробището
пред него е спряна колата....нали се сещаш коя...
няма пазачи
качвам се в нея...и сядам
има пейки от двете страни
винаги вляво
винаги където е било сърцето на мъртвеца
и пия чай..
привечер

понякога е глупаво защото бия по два километра път
а накрая се оказва, че катафалката не е там..
тоест...сещаш се.
както и да е
връщам се по заобиколния път
през прашните улички
никой не се е погрижил да ги павира
през годините...никаква следа от машини
изливам чая по пътя
и той попива в жълтата пръст
самия той е червен и не знам..
харесва ми цветът който се получава
харесва ми цвета
вкусът вече и без това го зная...

не ти е казал за това
понеже не съм му го разказвала

в четвъртъците ходеше на бръснар
четвъртъците бяха лично мои
и лично негови
и този обичай май ще си остане най-хубавото между нас
защото не сме били заедно


ако искаш питай ме нещо
и без това мълчанието ти ми напомня начало на разпит
ако искаш кажи ми че си отвратен
от това което си разбрал за мен

как разпилявам преварен грах по масата
как лягам гола върху него и усещам парещото му смачкване
можеш да ми зададеш въпросът "защо"
защо съм оставяла котката на съседите да спи на леглото ми
а аз съм се свивала в рамката на прозореца
и съм дрямала там със спокойствие на животно

..
живея изкъсо
живея геометрично
между стени
които образуват прави ъгли
като в аквариум
без вода
в компанията на огромен черен сом
заемащ почти цялата стая

не е така
чуваш ли
не е това
съвсем различно е
в спиралата

неволята ми е малко черно езеро
с бяла лилия по средата
и аз го обхождам
и го обикалям
и съм щастлива от това
което виждам
и което не виждат

живея в съседство с църквата
а сама съм камбаната
а сама отмервам вярата
че има мелодия
и че тя е по-важна от времето
от грешните ви изчисления
от глупавите му впечатления
които сега разказва
седнал в кръчмата на пристанището...

знаеш ли..
той е бил с мен
шест дни в седмицата
и нито веднъж не ме е чул как дишам
не е доближил
нещо го е пъдило от мен
защото е бил страхливец
сляп плъх който слухти
преди да бъде изяден от котката
...

твърде е дълго за разказване

а и днес е четвъртък
в този ден ако не ме разбираш
по-добре е да си вървиш...