1.

"Сам ли бях?"

Иван Лалич

Кога съм се откъсвал?
Станало е може би когато
дъждът ме изпрати
в клоните на черешата?

Син на облак и на земна плът
Там където ще почивам е моята майка
Там откъдето ида -  баща ми

Аз съм среднина
сребърен къс
недокоснат преди да целуне
жилките на своята първа любов -
неразцъфнало още зелено дърво

Сам ли съм сега?

Сам ли съм
преди да утоля
жаждата на моята майка


2.


И дали наистина съм се откъснал
Попитах сестра ми и брат ми -
две мрачни капчици спящи
от двете ми страни,
приспани на черешовата клонка

Нашата смърт е в това, че мълчим,
 когато дъжда звъни
в лицата ни като в кристални чаши

никога не исках да съм като теб
който се откъсваше и падаше
никога не исках да бъда синът на облака
нито исках да почивам впит
в вкоравената гръд на майка си

Исках
да питам
и питах

Сам ли съм

Сам ли?

братко,
сестро,
които сте
съвършеното
равенство,
вие,
 които
сте свободни
да се отлъчите
и да се оприличите

вас дето
вече ви няма
приспани
на черешовото клонче
и целувате
твърдите й гърди
щастливи че не сте вече сираци

Сам ли съм

Сам ли?