А днес докато подковавах Ноевият ковчег -
затварях твърди корици отглеждайки четири ъгъла
вярвайки, че ще ме затворят и понесат
с правота и сигурност ---
не написах "дишам" и "шип"
не написах шиповете не написах дишанията
съзнавах ясно кое от двете създавам по-дълбоко и по-искрено
съзнавах и въздъхвах разговарях си снощи в леглото
за най-лекия елемент водорода
и колко ми се иска понякога да съм него
догонвайки смисъла когато се спирам
и е време за лягане
и пак в леглото докато наум смачквам смело очите си
и се поддавам на тежката черна вода
потопът да е просто едно сравнение?
но няма случайни сравнения
и случайни наранявания
и случайни стягания
и не написах -случайно-
а предусещане
предразсъдък
преди дори да го зная
аз подозирам
не осмислям чифтът като спасение
и нямам предвид комбинация от шестици - зарове
нито пък имам предвид язон и медея
онези които са изгонени и търсят път за спасение
заради поверието заради заръката и доказването
на "трябва да ми вярваш"

трябва да си изпратен
минотавърът знае за тебе

докато лежа вечер в леглото си
все си казвам, че зад това мислено изгнание и скрито пътуване
трябва да стои някаква история...предзнаменование

че за да си втълпявам ноевия ковчег -
(за да се окаже може би че ковчегът си втълпява мен)
подсъзнание за възможни тежки води
възможни тъмни времена
възможни неща
които написах
вместо шип и вместо дишам