-

ето го дойде и го знам този миг
за който няма разписания и точни часове
идва като гостенин от който ужасно се притесняваш
за който гладиш чаршафите и притваряш тихо вратите

стоя тук до нощната лампа и се протягам към кръглото,
откъдето идва светлината
отварям и затварям празната си длан
пълня я със собствената си ръка
с пръстите чувствам притопляне и си представям,
че има кой да ме държи за ръка,
има кой да ме държи в ръката си
и да присламчва топлината си
...и светлината на свършване

в сенчестия ъгъл на стаята
с голи колене и голи рамене и свиващи се юмруци
с огромното желание
да легна в старата ракла,
която държахме в стаята ни на село
да легна вътре в старите сукмани и престилки на баба
и да поспя зад затворения капак
да сънувам копчета и игленици
да сънувам полето и песента на циганките
да сънувам как пеят докато чакат автобуса на спирката
да сънувам вързопите с хляб
да сънувам разрязаните зрели домати
и да сънувам как съм вода по брадата на голям
почернял мъж който рови с пръсти в земята

да се събудя
и да те видя
как тръгваш към мен
а аз се скривам зад
големият кафяв гардероб
а ти с мъжката си първична сила
ме затискаш зад него докато не изгубя дъх
между него и стената мухъла влагата хапчетата
които съм изхвърляла тайно там...

дойде този миг ... като мъж от който ще се откажа
като върколак и като таласъм
като лекар който не знае как се пише рецепта

...
сънувам как ям салата от дръжчици на череши
и ги дъвча с такава усмивка
дето я има рисувана само в детските книжки

и мига си е отишъл
и мига си е заминал завинаги