Monday, July 2

подпирам се на очи
ръцете са предписаните ми лещи
които не слагам
(където трябва)
краката са ми влакове
винаги закъсняващи
прагове винаги спъващи
подметки отдавна изтрити
и зимата иде ли иде
цялото лято наказва
с танцовото си съчетание
от което всичко изгаря всеки
от което апетитът си губи небето
земята гладува
дъжда спи в ямките на всички жени
с по една капка в тях
почива си
чака
нещо чакат и те
близостта може би
ближен или далечен
даже който и да се отбие
биха го изчакали с търпение
което би било в полза
на всеки мъж с намерения

очите са уморени
залитам напред

и си спомням че тази нощ сънувах
как хвърлям ластика зад гърба си в една река
и го чувам как пада
до самото дъно ясно чувам потъването

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO