Sunday, September 2

осмелявам се, не се осмелявам

и полета свършва с люлеене малко преди земята
на две перушинести въжета били криле по време на краткото
падане
когато си казвам - ето сега ще се приземя - падам
и падам върху себе си.... колко хубаво звучи върху, когато се отнася за себе си
като достижим но все пак важен за преодоляване връх
връх трънест и песъчлив съм
лежа на хрупкавото си като бисквита тяло и се разтапям
в млякото на земята или в млечните длани на някой прегръщащ
или нещо прегръщащо
да прегърнеш идея да се сетиш - болезнено и далечно
болезнено защото е далечно
когато между нещата има защото положението може би е сериозно
и неспасяемо дори предприемайки безумни рискове
рискуване на мимолетните криле
които ще ти трябват само веднъж

желаният избор, приятели
е желаната безизходица
която понякога поглеждаш
като чаровна жена с трапчинка на дясната буза
и поне малко блясък в очите
и ти се струва за момент от вечността
че е хубава

после е принадлежността
належащите обстоятелства
олюляването преди края

вече няма да ти помогнат
нито дишането в микрофона,
нито дишането в слушалката, поете
вече няма да има вдъхновяващия хладен въздух
на късния септември
нито мокри петна по листите, нито пръски от невъздържан кикот
няма да ги има горчилките на лепилото по марките
защото няма да пратим писмата
преди да сме ги написали...

Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO