Tuesday, July 31

*

Sunday, July 22

*

/

Thursday, July 19

"Снежанка"

*
"Мамо, мога ли да отида до Хогови да си поиграя?" "Не, Джейн, Хого не е толкова млад, че да си играеш с него. Той е на тридесет и пет, а това е прекалено много за невинна игра. Страхувам се, че той знае някоя игра, която не е толкова невинна, и ще поиска да я изиграете заедно и ти, колкото си наивна ще се съгласиш и ето ти белята. "Майко, цялата тази фалшива скромност ти отива толкова, колкото и тази мръсна, стара, нещастна, малка, момичешка рокля, с която си се облякла." "Тази рокля, ако искаш да знаеш, струваше двеста и читиридесет долара, когато беше нова." "И кога беше това?"
"През 1918г., годината, в която баща ти и аз бяхме заедно в окопите, през Великата война. Това си беше истинска война. Знам, че оттогава насам е имало и други войни, по-рекламирани и по-скъпи може би, но за нашата война ще си спомням винаги. Нашата война е онова, което за мен значи война. "Майко, знам, че Хого е на тридесет и пет и че е лош колкото си иска, и въпреки това нещо ме тегли към него. Към къщата му. Към порочността, която ме очаква там..." "Успокой се, дете. Моята ограниченост е метод. Отказвайки да те пусна в къщата на Хого, аз привличам Хого тук, в моята къща, където можеш да го засипеш със сладки от боровинки и други нежности и въобще можеш да работиш над него и да го изтощиш напълно по един или друг начин." "Това е умно, майко."


*

...Основното нещо, което исках да изтъкна, е, че светът е пълен с момиченца, че никнат като гъби по всички краища на земята, многобройни като костилки и мидички, заравящи се в тинята по всички заливи на света. Основното е, че загубата на която и да е от тях поотделно не трябва да се приема сериозно. Тя е с теб, докато може да понася мръсотиите ти, и ти си с нея, докато понасяш мръсотиите й. Ето това стои под воала от празни приказки, който обикновено завоалира тези работи. Сега аз ви моля да си помислите за всички онези жени, които са извън това великолепие. При тях идва свещеникът, тълкува им духовни работи и им обяснява, че духовните работи са по-дълготрайни от телесните работи, и въобще разни такива. И той е напълно прав, те са по-дълготрайни, но ние не искаме дълготрайност. Ужасяващата трогателност на това сложно положение се нарушава от факта, че в дъното на мозъка си всеки е наясно с това. Тук нашата голяма тема е унищожаването на материалната обвивка и ако ние сменяме момичетата на четири, пет години, то е именно заради това унищожение, с което аз няма да се съглася никога, до последния си ден. Ето защо продължавам да гледам през прозореца, ето защо всички продължаваме да гледаме през прозореца, за да видим какво минава, какво е изхвърлено на брега на нашето съществуване. Защото на този бряг винаги се изхвърля по нещо, като например нови випуски зрели момичета, и човек винаги може да намери нещо ново, ако не държи да пропусне някои недостатъци в областта на мислите и чувствата. Но ако имаш нужда от мисъл и чувства, винаги можеш да прочетеш някоя книга, да гледаш някои филм или да поведеш вътрешен монолог. Разбира се, с разпространението на грамотността всеки се стреми да бъде с момичета, които също притежават мисъл и чувства, а някои от тях сигурно ще членуват в Кралското Филологическо дружество или нещо такова, или във всеки случай ще имат нещо "свое", което да изисква уважение, грижа, приказки, сякаш те наистина те интересуват всички тези глупости. Но, разбира се, ние може да сме различни, може би вас наистина ви интересува това. Не е нищо ново. Но моята мисъл е, че трябва да имате пред вид мнозинството и да забравите за отделната единица. Земята е широка и равна, и дълбока, и висока. И помнете какво е казал Фройд."

*
ЦЕНАТА, КОЯТО СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ
ЗА ЕРОТИЧНИТЕ НУЖДИ, ПАДА ВЕДНАГА
ЩОМ ЗАДОВОЛЯВАНЕТО Е НАЛИЦЕ. НЕОБ-
ХОДИМА Е НЯКАКВА ПРЕЧКА, КОЯТО ДА ДО-
ВЕДЕ ПРИЛИВА НА ЛИБИДОТО ДО ВРЪХ-
НА ТОЧКА, ЗАТОВА ПРЕЗ ВСИЧКИ ИС-
ТОРИЧЕСКИ ПЕРИОДИ, КОГАТО ПРИРОДНИ-
ТЕ БАРИЕРИ НЕ СА БИЛИ ДОСТАТЪЧНИ
ХОРАТА СА ИЗДИГАЛИ КОНВЕНЦИОНАЛНИ

*
Седяхме си в едно кафене на тротоара и си говорехме за старите дни.
Изминалите дни. След това дойде собственикът. Водеше със себе си полицай.
Полицай с черна кожена куртка и с книга от Рафаел Сабатини. "Седнали сте доста в края на тротоара - каза полицаят. - Трябва да седнете зад саксиите. Нямате право да бъдете на повече от десет стъпки от сградата" Преместихме се. Решихме, че можем да говорим за старите дни от двете страни на саксиите. Бяхме по навик любезни и сговорчиви. Но когато местехме масата, разляхме питиетата. "Ще има допълнително доплащане за петното по покривката" - каза собственикът. Тогава ние разляхме останалите питиета по останалата част от покривката, докато цветът не се уеднакви, розовочервен. "Покажете ни петното - казахме ние. - Къде е петното? Покажете ни петното и ще платим. И докато го търсите, донесете ни още пиене." Погледнахме с умиление назад през сантиметрите, които ни деляха от мястото, където бяхме седели досега. Полицаят погледна назад заедно с нас, назад към мястото.
"Ясно ми е, че там беше по-добре - каза полицаят. - Но законът си е закон. Ето това му е лошото, че е закон. Ще имате ли нещо против, ако опитам малко от петното ви?" Полицаят изтиска нашата покривка и я гаврътна с безсрамен замах. "Хубаво петно. А сега моля да ме извините, предчувствам някакво углавно престъпление на Плийт стрийт. Полицаят изхвърча, за да се занимава със своето углавно престъпление, собственикът се върна с още пет петна. "Кой е намачкал покривката ми ?" Погледнахме покривката, наистина жалка работа. "Някой ще ми плати за гладенето." Тогава ние станахме и намачкахме цялото кафене на тротоара с голи ръце. Когато свършихме, беше невъзможно да се посочи виновникът.

Доналд Бартълми

Wednesday, July 4

Повторното откриване на Едем!

http://www.indypsycho.hit.bg/razkazi%204.htm

Monday, July 2

подпирам се на очи
ръцете са предписаните ми лещи
които не слагам
(където трябва)
краката са ми влакове
винаги закъсняващи
прагове винаги спъващи
подметки отдавна изтрити
и зимата иде ли иде
цялото лято наказва
с танцовото си съчетание
от което всичко изгаря всеки
от което апетитът си губи небето
земята гладува
дъжда спи в ямките на всички жени
с по една капка в тях
почива си
чака
нещо чакат и те
близостта може би
ближен или далечен
даже който и да се отбие
биха го изчакали с търпение
което би било в полза
на всеки мъж с намерения

очите са уморени
залитам напред

и си спомням че тази нощ сънувах
как хвърлям ластика зад гърба си в една река
и го чувам как пада
до самото дъно ясно чувам потъването

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO